Надеждата умира последна. Докато сме живи, се надяваме. Тези изрази описват човека като същество, на което е присъщо да живее с надежда. Обикновено нашите надежди са свързани със земни копнежи – да успеем в живота, да си намерим подходящ съпруг или съпруга, да се справим на работното си място и т.н. Много често обаче хората, на които се надяваме или ние самите се разочароваме. Но има една надежда, която никога не отпада. Ако я намерим, тя ще изпълни живота ни с вяра, любов и всичко друго, от което имаме нужда.

„Надежда за безнадеждните“ (Колосяни 1:1-8) – проповед на п-р Трифон Трифонов от поредицата „Христос е достатъчен“ върху Посланието на ап. Павел към колосяните.