Последното изречение на Господната молитва – „Защото Твое е царството, и силата, и славата, до векошете. Амин ”(Матей 6:13 KJV) – не е в най-ранните копия на Евангелието на Матей. Фразата вероятно е била добавена от ранните християни, когато молитвата започва да се използва в публичното поклонение. И така, трябва ли да включим това последно изречение като част от Господната молитва или не? Моето предложение е да приемем тези последни думи такива, каквито са – не думите на Исус към нас, а думите на ранните последователи на Исус в отговор на молитвата. Молитвата, каквато е, никога не завършва; просто спира. Почти сякаш Исус умишлено я остави отворена – сякаш искаше да ни даде възможност да отговорим спонтанно на молитвата. Отговорът на ранните християни е бил поклонението и обожанието.