Днес смъртта е тема табу в нашето общество. За нея предпочитаме да не говорим. За невярващите хора тя е краят на живота. Кой би искал да обсъжда своя край!?

В последната глава на Битие виждаме съвсем различно отношение към смъртта. Кое беше онова, което даваше сила на Яков и Йосиф да превъзмогнат скръбта от раздялата и да гледат с надежда към вечността? Kак тяхната смърт напомняше на техните наследници за бъдещето, което очаква Израел в Обещаната земя? И как тя напомня на нас за живота след смъртта?

„Смъртта не е краят“ (Битие 49:29-50:26) – последната 26-та проповед от поредицата „Евангелието в книгата Битие.“