Медия

В Деяния 15 Лука разказва за първи църковен събор в историята. На него се разрешава важен спор. Павел и Петър настояват, че Бог е дал на езичниците покаяние, което води до живот, без езичниците да се нуждаят от обрязване (както видяхме в Деяния 11). И можем да разберем фракцията на обрязаните

Докато нашите църкви са места, където се опитваме да издържим един-два часа публично богослужение на седмица, като „истинският живот“ е минимално засегнат от това, ние ще бъдем като група смътно религиозни крави в полето, мучещи в неделя сутрин и дъвчейки преживяното през останалото време.

Сега Лука стига до повратна точка в своята история. Ето ни в началото на едно необикновено тройно пътешествие, което ще отведе Павел през Турция и Гърция, след това до самия Рим. Много бихме предпочели историята да бъде с нежно убеждаване, а не с конфронтация. Но няма напредък за благовестиет

След първоначалното противопоставяне от страна на главните свещеници и след това преследване, започнато от ревностен млад фарисей, последователите на Исус най-накрая привлякоха царското внимание. Ирод Агрипа I е смятан от еврейското население за „техен човек“, доверен повече или по-малк

Чрез това, което се случи в дома на Корнилий, езичниците бяха приети като пълноправни членове на новото и бързо развиващо се семейство на Исус, без да се налага да стават евреи. В своя иначе забързан разказ Лука прави няколко повторения. Можем само да заключим, че за Лука прие