В националната ни памет има много „липсващи звена“. Сред тях са и творците на националната култура, чийто живот и мисъл могат да ни послужат като поука и вдъхновение. В най-новата ни история един от най-големите писатели, публицисти и дисиденти е Георги Марков. С помощта на литератора Ангел Ангелов ще се докоснем до литературното изящество на „Задочните репортажи“, след което каним всички участници на дискусия за значимостта на произведението за онова време и за това колко важно е то да се чете и познава и днес. „Хора без лица“ е метафора, която Марков използва в Увода към книгата, за да подчертае тезата си за духовния компромис и обезличаване, на който са подложени хората в комунистическа България. Днес живеем в „демократична“ страна. Но дали за тези две-три десетилетия българите намериха своето лице? Или все още сме подвласни на нашите страхове от миналото?

Заповядайте!