Началото на есе, написано от Боб Блек през 1985 г., озаглавено „Премахването на работата“, гласеше: „Никой никога не трябва да работи. Работата е източникът на почти цялата мизерия на света. Почти всяко зло, което бихте искали да назовете, идва от работата или от живота в свят, създаден за работа. За да спрем да страдаме, трябва да спрем да работим “. В една култура, обичаща свободното време, мнозина биха повторили от сърце настроението на Блек. Прекарваме приблизително 50 процента от нашите будни часове, посветени на работа. Проклятие ли е работата или е нещо, за което хората са уникално проектирани? В ярък контраст с твърденията на Боб Блек, значимостта и полезният характер на работата са звучна тема в Библията.

Проповед на Валентин Арнаудов